Рано сутринта е, а слънцето вече напича. Ние сме седнали за закуска на обширна тераса на върха на покрива на нашият риад. Средата на ноември е и душите ни ликуват наслаждавайки се на слънчевата топлина. Ваканция на юг. Ето, къде значи зимуват птиците. Още е тихо. Светът се е сгушил под завивка от множество покриви бродирана с мъниста от безброй сателитни антени. Само туристи могат да се видят седнали по слънчевите тераси в очакване на започването на деня. Но светът не спи. Нашата домакиня пристъпва леко, носеща поднос със закуска и приветстваща ни мило с усмивка: “Bonjour, tout va bien?”.

Денят започва, все още непредразположен да ни разкрие всички свои тайни, но щастлив и доволен от нашето нескрито нетърпение да го последваме където и да желае да ни поведе. А ние сме готови да го следваме, през цветните сукове, по прашните тъмни улички, през тълпата от чистосърдечни хора, през вековната история на старата медина. Там, където живота е спрял, семпъл, пъстър и красив, такъв какъвто е бил преди стотици години. Но преди да тръгнем, нашите сетива са обсипани с блажени наслади: свежо изстискан портокалов сок, ментов чай, марокански палачинки, плосък хляб, евкалиптов мед, портокалов мармалад, фурми, домашно направено кисело мляко… Насищаща закуска за ненаситни за приключения пътници. Казабланка, Сале, Рабат, Фес, Мекнез, Агадир, Маракеш… приключението започва!