Има ли някой който да не обича Лондон? Неговите пъстри цветове, забързано темпо, милионите усмихнати, целеустремени и вибриращи с живот хора? Има много места по света където бих се чувствала у дома, но нито едно не е като Лондон, Ковън Гардън и особено Британския музей. Всеки път, когато пътувам до там усещам, че като че ли се връщам у дома. Това е наистина странно усещане, тъй като аз никога не съм живяла в Лондон. И все пак, сърцето ми потръпва всеки път когато стъпя на перона на Ст. Панкраз. Поемам дъх, усмихвам се и душата ми е готова да бъде запленена отново, готова да бъде приятно изненадана, готова да се прероди отново.
Дори различните пазари отразяват изящната монолитност на града. Дали се разхождате по Портобело или сте седнали на Ковън Гардън, живота навсякъде предлага изобилие от своите най-щедри дарове. Улични артисти, оперни певци, оркестранти, продавачи на книги, продавачи на сладолед, екзотични подправки, маркови бутици, ябълкова бира, паела, антики, огромният магазин на Апъл, вкусно Старбъгс капучино, утринна закуска в Le Pain Quatidien…
Лондон би могъл да предложи толкова много неща. И все пак, за мен е винаги удоволствие когато успее да ме изненада с нещо тотално неочаквано. Класическите маркови магазини са винаги интересни за посещение, особено сега с настъпването на Коледните празници, но скритите малките улични пазари изпъстрени с безброй щандове обсипани с вкусни лакомства, шармантност и веселие са също едно истинско съкровище.
Открихме наскоро подобен пазар в Кенсингтън. Едно е да опиташ вкусна улична храна, но е нещо напълно различно да видиш едно международно общество с различни вплетени култури, застанали рамо до рамо и предлагащи с щедрост и гордост домашно приготвени издиля, усмихвайки се небрежно говорейки и за семейният живот и местната политика.
От една страна, един младеж с увереност нарязва кокосови орехи, предлагайки питието със сламка. До него италианско семейство продава салами. До тях се предлага френски кашкавал, марокански плоски палачинки и испанска паеля. Малко по-встрани са португалските ванилови кексчета поръсени с канела, английските морковени торти и френски макарони. Дали да опитаме от мароканските палачинки или турският кебап? Целувки или викторианска торта за десерт? Наслаждавайки се на предложеното изобилие ние сe забавляваме до насита, доволни от деня, таейки щастливо радостта от преживяното и любопитни какви ли изненади има за нас утрешният ден.
