Казват, че Истанбул е великолепен и още преди да стъпя по шумните му улици знаех, че това ще е истина. В мечтите си отдавна вече съм посетила древния Константинопол, разхождайки се из султанските палати, вдъхвайки от мириса на многобройните подправки в закрития пазар и опитвайки ароматите на вкусните турски ястия, но описанието на нито една книга не може да се сравни с реалността от личното докосване до прелестите на този град.

Ние пътуваме до Истанбул в командировка, и за наша радост в края на работния ден откриваме, че сме настанени за престой в един от най-прекрасните хотели в Европейската част – Пера Палас. Хотелът е специално построен да приема изисканите пътниците на Ориент Експрес и дори и днес, гледката във всяка зала е замайващо неповторима. Наслаждавайки се на лукса, ние прекарваме вечерта в един от ресторантите на покрива на сградата близо до хотела, съзерцавайки панорамната картина на Босфора.

Следващият ден е посветен само за удоволствие. Ние посещаваме приказната Хага София, Синята Джамия, Султанският Палат Топкапи, Закритият Пазар, разхождайки се до ранни зори по нестихващите улици изпълнени със стотици усмихнати хора като в непрестанен празник. Изумително бе усещането влизайки в обятният купол на Хага София знаейки, че влизам в една от малкото сгради в които хиляди години преди мен са били Българските царе. Влизайки не просто в храм, а в присъствието на толкова велики мъже и жени, влизайки в самата история на Византия, Османската империя и България.

Топкапи има различен чар. Човек трудно би могъл да прекрачи неговите порти, без да се замисли за хилядите робини, силствено разделени от своите близки и затворени до сетен дъх сред стените на женските покои… И въпреки това, двореца е вълшебен, колоритен, изпълнен с покой, богатство и слава.

Синята Джамия, като идентично архитектурно копие на Хага София е също впечатляваща. Странно, но встъпвайки в нея не усетих местните хора да ни поглеждат неприветливо както в повечето други мюсюлмански страни. На против, като далечни братя и сестри ние също бяхме поканени да станем свидетели на свещената духовност на местните хора, и всичко което видяхме бяха красиви души с отворени сърца за Несъзерцимото, които без притеснение принасяха молитви отправени към небесата.

Покритият Пазар, е съвсем друга история, духовността на която носи само името “Пари”. Пазаренето с търговците е истинска сага, продължаваща разказа си с часове. Ние първо пихме чай и си разменяхме комплименти, после коментирахме промяната на времето докато най-накрая стигнем по същество до темата и заговорихме за цените и качеството на продуктите откривайки, че дизайнерско копие на кожена дамска чанта продаваща се за първоначална цена от 400 Евро, може да се купи и за 40 Eвро. Разделихме се с усмивки доволни от покупката, и доволни от продажбата.

Обратно на улиците, слънцето ни приветства с усмивка, безбройни магазини ни примамват с турски сладкиши, всеки ъгъл обещаващ приключения и вълшебства. Но времето за престой за съжаление е кратко и ние доволни се запътваме към дома, надявайки се живота да е щедър към нас и ще ни осъщестливи още веднъж, някой ден предоставящ ни възможност да се върнем обратно.