На скоро една приятелка ме попита дали случайно имам рецепта за лесни мъфини, и в интерес на истината са поколебах да и отвърна с позитивен отговор. Не защото не съм приготвяла често мъфини и не защото не са ставали сполучливи. Просто когато човек се замисли за лесни мъфини неимоверно си представя приятен вкус, перфектна текстура и издигнат леко закръглен купол. Лесно за представяне но не съвсем лесно за направяне.

Този уикенд имам удоволствието да забавлявам у дома една от най-младите ми приятелки, пет годишната ми кръщелница Мина. Тя е такава наслада, музика и светлина, сладост и палавост. Обожава да свири на пиано, да разглежда книги с приказки, да си играе с бижута и грим, но преди всичко обича да си похапва нещо сладичко и винаги идвайки у дома първо пита “А какво ще имаме за десерт?”. И какво по-добро забавление да измисля за нея от това да я поканя да стане Принцеса на Кухнята и да приготви свои собствени мъфини?

Приготвяйки мъфините използвам за първи път рецептата на Найджела Лоусън, и виждайки крайният резултат сега съм напълно убедена, че това е наистина най-лесната и най-успешната рецепта за мъфини. Страхотна консистенция, мека и сочна вътрешност, хрупкава и закръглена външност. Вкуса както винаги е въпрос на избор, и ние двете със Мина приготвяме два вида мъфини, едни с ванилия и банани, и други с млечен шоколад и късчета бял шоколад. Веднъж изпечени, питам моята гостенка кой вид повече предпочита а тя не са забавя отвръщайки, че и харесва най-много и двете!