Събота сутрин е любимото ми време за разходка из Лювен. Денят все още не се е разсънил, улиците са тихи и празни и аз има цялото време и пространство на света да обгърна целият град, да го прегърна като само мой и да му даря цялата си обич и нежност. Като добре практикуван танц, ние отмерваме същите стъпки заедно, завъртащи се около любимите ми магазини и уютни кафенета, бърз поглед към книгите и списанията, пирует около антикварният пазар, забавена стъпка около цветният и зеленчуковият пазар и не след дълго ние се завъртаме към вкъщи, носещи повече тежест отколкото крехките ми рамене могат да понесат, но със сърце и душа изпълнени с усмивки, бавен поклон и разплитаме нашата танцувална прегръдка до следващата среща заедно и поредният валс.

Днешната разходка не е изключение и аз се връщам у дома с най-прекрасните холандски лалета които съм виждала някога. Все още не мога да повярвам на очите си. Подобни лалета могат да бъдат видяни само в картинните галерии, изрисувани от средновековните фламански художници на тринадесети-четиринадесети век. Много рядки и красиви цветя, пъстри и многолистни като божури или рози. А ето ги тук, на пазара продаващи се за шест евро в букет от десет стръка. Днес лалетата са все още леко разтворени и въпреки всичко погледите ни са непрекъснато привлечени към тях. Ние само се усмихваме един на друг и нямаме търпение да ги видим напълно разлистени в цялата им прелест.