Рано сутринта е, а слънцето вече напича. Ние сме седнали за закуска на обширна тераса на върха на покрива на нашият риад. Средата на ноември е и душите ни ликуват наслаждавайки се на слънчевата топлина. Ваканция на юг. Ето, къде значи зимуват птиците. Още е тихо. Светът се е сгушил под завивка от множество покриви бродирана с мъниста от безброй сателитни антени. Само туристи могат да се видят седнали по слънчевите тераси в очакване на започването на деня. Но светът не спи. Нашата домакиня пристъпва леко, носеща поднос със закуска и приветстваща ни мило с усмивка: “Bonjour, tout va bien?”.

Има моменти, когато на човек му се приисква да обърне гръб на ежедневната реалност и да се пресели в един вълшебен замък. Обръщайки нова страница в нашият живот и приветствайки ново служебно предизвикателство, което съвсем скоро може би ще изисква интензивно пътуване из Европа, ние решаваме да прекараме ценно време заедно в един от хотелите около Франкфурт.

Шлосхотел Кронберг е наистина необикновено място. Построена през 1893, сградата от самото начало е предназначена за семеен кралски дворец и е все още собственост на династията Хесе. Прекрачвайки прага на палата, човек има усещането че встъпва като специален гост на царското семейство а не като посетител на стандартен хотел. С неограничен достъп до обширната библиотека, осветената от вечно запалена камина, обсипана с обекти на изящните изкуства средновековна ежедневна зала, кралската бална зала превърната в изискан ресторант, за нас не е трудно да се почувстваме у дома и да се отправим да опознаем тайните на двореца.

За наше учудване, няма много други гости в хотела. Въображението ни бързо се развихря: можем ли да си представим замъка като наша собственост, или пък да си помечтаем, че сме известни автори на исторически романи търсейки вдъхновение за нов сюжет сред стаите на тази величествена обител? Уликите за всяка история която бихме искали да си измислим ни намигат закачливо от всеки ъгъл, и удивлението ни се засилва още повече забелязвайки инициалите на името на Франсоа смело гравирани върху централната фасадна стена на сградата. Нима би било възможно… На половина германец, той да ли наистина познава семейната си история? Нима съм се влюбила в един Принц Прекрасен без дори и двамата да го осъзнаваме? За това, че имам до себе си Принц Прекрасен, съм напълно убедена със или без замък. Въпреки това, заслепяващата гледка на толкова много красота бързо омагьосва сърцата ни.

Днес, Шлосхотел Кронберг е един от най-забележителните Германски замъци, предлагащ на своите гости допир и усещане до една жива история. Подбрани мебели и впечатляваща колекция от антикварни предмети и картини, специално избрани от личното имение на майката на последният Кайзер, предават автентична атмосфера на замъка от императорските времена.

Разположен на фантастична локация, с зашеметяваща гледка към долината на Кьолн, и предоставяща невероятен изглед към известната на града катедралата, Алтхов Грандхотел Шлос Бенсберг със сигурност знае как да впечатли своите гости, дали за кратък бизнес престой, ваканция в Кьолн или релаксиращ СПА уикенд.

Обичаме да пътуваме през уикенда. Романтично настроени и търсещи кътчета за отдих, където до насита да се отпуснем от напрежението на интелектуалното ни всекидневие и да заредим отново батериите с нова енергия и жажда за живот.

Имаме нужда от това, да се усамотим някъде само двамата и да се докоснем до нещо неочаквано красиво, вдъхновяващо а защо ли не и вкусно.

Само на два часа път от вкъщи, дестинацията ни за романтичен отдих този път е завладяващото средновековно абатство Althoff Grandhotel Schloss Bensberg, трансформирано от няколко години в първокласен луксозен хотел.

Разположен на изток от Кьолн, наслаждавайки се на ослепителната гледка към града и седнали в един от ресторантите на хотела, ние имаме приятното усещане че магически сме пренесени сред бреговете на Средиземноморието, опитвайки с удоволствие съблазнителните вкусове предложени ни от ястията на Trattoria Enoteca.

Новогодишните празници не са отшумели още, а ние вече започваме да мечтаем за идващата лятна почивка. Дали причината за това е в сивотата на зимните дни или в студа на зимните нощи не зная, но около този период всяка година ние започваме да разискваме за дестинацията на следващата ни семейна лятна ваканция, и веднъж взели решение, купили самолетните билети и направили резервация, усещане за мир и покой се настанява в дома ни, както и щастливо нетърпение да дойде скоро времето за ваканция. Стрес и множество предизвикателства могат да маркират началото на годината, но времето за слънчева лятна почивка неизменно идва. Правенето на резервация толкова рано през годината е семпло действие, и въпреки това през годините ние усетихме колко много означават тези ваканции за нас. Това е нашето време на интимно единство, далеч от ежедневният стрес, време за релаксиране, време просто да бъдем заедно и да се забавляваме, да създаваме незабравими спомени които ще ценим за дълго.

Преди три години, клиент от фирмата на Франсоа ни покани на тридневен бизнес уъркшоп в един от морските курорти на Анталия, Gloria Resorts. Бяхме подготвени за бизнес срещата, за пътуването до Турция, но не и за красотата която ще ни посрещне в курорта. Комплекса се състои от три отделни хотела, всички обградени в един общ домейн, голф игрище, множество басейни, обсипана с шезлонги плажна ивица, детски воден парк, климатизирана фитнес зала достойна за олимпийски шампиони, тенис корт, амфитеатър, боулинг, Инсомния диско клуб, СПА център с мраморен хамам, тай-чи център на брега на морето, безброй барове и ресторанти, музика на живо и тематични партита. И ние с удоволствие се насладихме на всичко…

Има множество места, значими за мен и Франсоа, до където често обичаме да пътуваме в търсене на мир и красота.  Дали това би бил кратък романтичен уикенд или по-дълга ваканция, пътищата за Франция, Германия, Великобритания, Италия, Турция и Гърция изглежда, като че ли знаят нашите стъпки. Всяка ваканция пази ценни спомени изпъстрени със стотици приятни преживявания, примамващи ни да се върнем отново. И ние често го правим. Веднъж влюбени, ние оставаме предано верни… на определени места, хотели, градове ценящи всеки вълшебен миг свързан с определено престояване.

Всички подобни места са специални, но нито едно не е като Ахен. Открихме града, напълно по случайност преди около десетилетие. В момент на вдъхновение, решихме да изкараме уикенда в Германия и тръгнахме на път без дестинация, без резервация, оставящи се напълно в ръцете на съдбата. И тя ни изненада прекрасно. Един от първите градове през които минахме бе Ахен. Влизайки в него, ние минахме покрай зашеметяваща сграда с бели мраморни колони изглеждаща като най-луксозният хотел който бях виждала до момента – Aachen Quellenhof. Решихме да спрем и да попитаме за карта на града, но докато аз все още съзерцавах входната галерия на хотела, Суа ме изненада обявявайки че вече ни е направил резервация.

Казват, че Истанбул е великолепен и още преди да стъпя по шумните му улици знаех, че това ще е истина. В мечтите си отдавна вече съм посетила древния Константинопол, разхождайки се из султанските палати, вдъхвайки от мириса на многобройните подправки в закрития пазар и опитвайки ароматите на вкусните турски ястия, но описанието на нито една книга не може да се сравни с реалността от личното докосване до прелестите на този град.

Ние пътуваме до Истанбул в командировка, и за наша радост в края на работния ден откриваме, че сме настанени за престой в един от най-прекрасните хотели в Европейската част – Пера Палас. Хотелът е специално построен да приема изисканите пътниците на Ориент Експрес и дори и днес, гледката във всяка зала е замайващо неповторима. Наслаждавайки се на лукса, ние прекарваме вечерта в един от ресторантите на покрива на сградата близо до хотела, съзерцавайки панорамната картина на Босфора.

Следващият ден е посветен само за удоволствие. Ние посещаваме приказната Хага София, Синята Джамия, Султанският Палат Топкапи, Закритият Пазар, разхождайки се до ранни зори по нестихващите улици изпълнени със стотици усмихнати хора като в непрестанен празник. Изумително бе усещането влизайки в обятният купол на Хага София знаейки, че влизам в една от малкото сгради в които хиляди години преди мен са били Българските царе. Влизайки не просто в храм, а в присъствието на толкова велики мъже и жени, влизайки в самата история на Византия, Османската империя и България.