И именно заради това, ние не сме от гостите на града събуждащи се рано. Без да бързаме, спокойно се наслаждаваме на чаша кафе на закуска, сервирани на терасата на покрива на хотела, наслаждавайки се на прекрасната гледка и с удоволствие опитвайки от богатият избор на апетитно изглеждащи храни. Нашият хотел hotel 1898, намиращ се в централната част на известният квартал La Rambla е само на пет минутки от колоритният пазар La Boqueria. Прекрачваме железните му порти и сетивата ни са моментално шокирани от множеството ярки цветове, силни миризми и нестихващи глъчки.

Това е един истински пазар, съществуващ от стотици години, ставайки свидетел на историите на толкова множество поколения. Нищо не изглежда променено, и въпреки това… Преминаващите възрастни дами, изглеждат носталгично красиви с перфектните си прически и мили усмивки, споделящи си всекидневните клюки на среща на пазара, не бързащи да се приберат и сготвят купеното у дома. Животът изглежда спокоен и семпъл, а в този случай привлекателно вкусен. Прясна риба, морски раци и омари, сезонни плодове и зеленчуци, екзотични азиатски мангустини, агнешки и свински котлети, разновидности от ядки и сладкиши… Избора е безкраен.

Хората се редят на дълга опашка в единственият бар на пазара предлагащ прясно приготвена риба надявайки се да вкусят от деликатесите на улова на деня. Аз се разхождам в захлас между щандовете мечтаейки какъв ли би бил живота ако живеехме наблизо, ако можех да купя някой от продуктите предложени на пазара, ако можех да сготвя това или онова… Пазарът La Boqueria е наистина място на мечтите за всеки любител на кулинарните изделия и всекидневна спирка за щастливците наричащи този град свой дом.

Лондон би могъл да предложи толкова много неща. И все пак, за мен е винаги удоволствие когато успее да ме изненада с нещо тотално неочаквано. Класическите маркови магазини са винаги интересни за посещение, особено сега с настъпването на Коледните празници, но скритите малките улични пазари изпъстрени с безброй щандове обсипани с вкусни лакомства, шармантност и веселие са също едно истинско съкровище.

Открихме наскоро подобен пазар в Кенсингтън. Едно е да опиташ вкусна улична храна, но е нещо напълно различно да видиш едно международно общество с различни вплетени култури, застанали рамо до рамо и предлагащи с щедрост и гордост домашно приготвени издиля, усмихвайки се небрежно говорейки и за семейният живот и местната политика.

От една страна, един младеж с увереност нарязва кокосови орехи, предлагайки питието със сламка. До него италианско семейство продава салами. До тях се предлага френски кашкавал, марокански плоски палачинки и испанска паеля.  Малко по-встрани са португалските ванилови кексчета поръсени с канела, английските морковени торти и френски макарони. Дали да опитаме от мароканските палачинки или турският кебап? Целувки или викторианска торта за десерт? Наслаждавайки се на предложеното изобилие ние сe забавляваме до насита, доволни от деня, таейки щастливо радостта от преживяното и любопитни какви ли изненади има за нас утрешният ден.

Днешната разходка не е изключение и аз се връщам у дома с най-прекрасните холандски лалета които съм виждала някога. Все още не мога да повярвам на очите си. Подобни лалета могат да бъдат видяни само в картинните галерии, изрисувани от средновековните фламански художници на тринадесети-четиринадесети век. Много рядки и красиви цветя, пъстри и многолистни като божури или рози. А ето ги тук, на пазара продаващи се за шест евро в букет от десет стръка. Днес лалетата са все още леко разтворени и въпреки всичко погледите ни са непрекъснато привлечени към тях. Ние само се усмихваме един на друг и нямаме търпение да ги видим напълно разлистени в цялата им прелест.