1. ЗАПАЛЕНИ СВЕЩИ:

Запалените свещи автоматично внасят романтика в една стая. Карат ни да притаим глас и да говорим нежно. Създават усещане за мистичност и топлина. Карат ни да мечтаем.

Придайте повече блясък на празничните дни с централен пиедестал от свещи и венец от свежи цветя. Накиснете кръгъл венец пиафлора във вода. Поставете зелената гъба върху тортено плато и набодете върху нея аранжимент от свежи цветя, клонки, коледни играчки и шишарки. Поставете свещите в средата на венеца и ги запалете.

2. ПРАЗНИЧНА МАСА:

Често при празниците сме свикнали наведнъж да отрупаме масата с всички предвидени блюда и да седнем заедно с гостите. Но може би си заслужава да опитаме нещо различно. Да декорираме масата с порцелан за всяко ястие от менюто и да сервираме при всяка стъпка на гостите по отделно. Всеки гост би се почувствал специален и ценен. След всяко ястие, отсервирайте ненужните прибори и повторете с останалите храни. Този начин на сервиране е ангажиращ, но имате възможност да изненадате гостите с всяко ястие което сервирате, да сте център на внимание и да пожънете заслужени овации и комплименти за празничният ден.

Впечатлете гостите, като украсите празничната маса с централна ивица от запалени свещи, коледни играчки и цветя. Свежите цветя носят усещане за уют и красота. Запалените свещи – за топлина. А бляскавата посуда – за празничност и лукс.

3. ЕТИКЕТИ С ИМЕТО НА ГОСТИТЕ:

Едно от най-ценните умения за една домакиня, и предпоставка за успешно прекарана вечер, е умелото и дипломатично настаняване на гостите около масата. Как един човек се чувства и с кого има възможност да общува са изключително важни за приятно прекарване на вечерта.

Изненадайте гостите като аранжирате предварително красиви етикети с имена на масата за всеки гост. Завийте приборите за хранене със салфетки, свежи клонки, цветя и етикет с името на всеки един от гостите. Празника става още по-забавен, когато под всяко име има написано лично послание с пожелание за нещо хубаво.

ОТКРИЙТЕ:

• Повече идеи за празничен декор в декемврийското издание на списание „Декор“.
• Празнични рецепти и готови менюта – в кулинарната ми книга „Делници & празници“.
• Приказен порцелан “При Вещиците в Порцелановата Долина”.

1. БЪЗ:

Докато листата и кората на бъза са отровни и плодовете не трябва да се консумират сурови, дантелените бели цветя на бъза имат приятен, сладък вкус, който придава прекрасен аромат на сладки сиропи, лимонади или летни коктейли. Ароматните цветове също изглеждат и имат чудесен вкус – сурови, панирани или захаросани. Цветовете на бъза са широко използвани в медицината най-вече в борбата срещу рак и диабет.

Рецепта за желе от Ябълка и Бъз.

2. ВИОЛЕТКА (ДИВИ ТЕМЕНУЖКИ):

Подобно на техния близък братовчед, теменугата, виолетките също са годни за консумация и са чудесно, цветно допълнение към много ястия. Те са сладки и красиви цветя, които могат се използват за разнообразни гарнитури при сладки и солени ястия. Имат флорална сладост, която върви чудесно със свежи пролетни салати и възхитителни десерти. Виолетките (Viola odorata) могат да бъдат захаросани или използвани в виолетов чай, виолетов сладкиш и виолетов сироп. Захаросаните теменужки са страхотно допълнение към кексчета, бисквитки или като обикновена закуска в средата на дълъг ден. Тези лилави цветя могат да се използват и за приготвяне на красиви и вкусни желета. Въпреки че обикновено се добавя към салати, можете също да ги използвате за приготвяне наароматни винегрети, оцет и масло.

3. ГЕРГИНА (ДАЛИЯ):

Гергините са известни със своята красота като отрязани цветя в нюанси на пурпурно, карамелено, розово и оранжево, но по-малко известни като такива, които можете да ядете. Въпреки това, венчелистчетата от георгини са вкусни, нарязани в салати, където ще добавят фино пикантно-кисел вкус. Всички цветя и грудки на гергините са годни за консумация. Ароматите и текстурите могат да варират значително в зависимост от почвата и условията, в които са отгледани. Вкусовете варират от целина до пикантна ябълка или дори морков. Обелете и сгответе грудките по същият начин, по който готвите картофи. Венчелистчетата могат да се използват декоративно при десерти, коктейлни хапки и салати. Изглеждат зашеметяващо разпръснати върху горната част на домашно приготвена торта!

4. ГЛАДИОЛА:

Гладиолите могат да бъдат пълнени с плънка или техните венчелистчета да бъдат отстранени за приготвяне на една интересна салата или гарнитура. Цветята на гладиолата имат леко тръпчив и растителен вкус, така че е най-добре да се използват като контейнери за морски дарове, плодови салати, салса, мусове, дипове, пълнени със сирене, маслини или десерти. Берете отделни цветя (или цели стръкове) рано сутрин, преди слънцето да ги изсуши. Измийте цветята внимателно, подсушете ги и поставете в напълнена с вода пластмасова торбичка с малко въздушно пространство, оставено в нея. Поставете торбичката в хладилника. Извадете цветята няколко минути преди да имате нужда от тях и ги потопете в леденостудена вода, за да ги освежите. Отстранете тичинките, преди да напълните цветята.

5. ГЛУХАРЧЕ:

Младите зелени глухарчета са нежни и вкусни, сервират се сурови в салати и сандвичи. Глухарчетата са най-известни като упорити градински плевели. Те обаче се налагат все повече като силно питателно ядливо растение. Те имат малки цветчета и яркожълти венчелистчета. Те доставят различни растителни съединения, за които се знае, че имат мощни антиоксидантни свойства и в борбата срещу диабет тип II. Интересното е, че цветчетата не са единствената част от глухарчето, която може да се яде. Всъщност всяка част от този така наречен плевел може да се употребява в кухнята – включително корени, стъбла и листа. Цветовете могат да се консумират сурови в салата, могат да бъдат панирани или пържени, понякога се използват желиращите им свойства или като вино. Корените често се накисват за приготвяне на чай, докато листата могат да се консумират в салати или гарнитура за сандвичи.

6. ЖАСМИН:

Тези супер-ароматни цветове се използват за приготвяне на чай. Също така, можете да ги използвате и в сладки ястия, но пестеливо. Въпреки че са напълно безопасни за ядене, цветята на жасмина имат силно горчив вкус. В резултат на това те се използват най-добре като безопасна за храна гарнитура, а не като съставка. Ароматът им е толкова интензивен, че само един или два вероятно ще са достатъчни, за да парфюмират цялото ястие. Могат да се приготвят на сладък сироп (със захар и вода) или да се добавят цели към десерти, ястия с ориз, сладолед и коктейли. Важно е да се отбележи, че има само един вид жасмин годен за консумация ((JASMINUM SAMBAC), другите са токсични.

7. ИГЛИКА:

Игликите са едно от най-популярните горски растения и техните прекрасни бледожълти пролетни цветя имат мек и сладък вкус. Меките венчелистчета със сладък аромат могат да се консумират сурови в зеленчукови или плодови салати или да се приготвят като зеленчуци. Добавете ги към салати или ги кристализирайте за украса на торти и десерти. Цветовете на игликата могат да се използват и в консерви, кремове, мусове, торти или други десерти и сладкиши. Зелените листа на игликата правят алтернативна зелена салата и имат пикантен вкус с лек аромат на анасон. Те могат да се използват и за приготвяне на чай или вино. Листата на игликата съдържат витамин С и минерали. Цветовете на иглика се ползват с репутацията на лекуващи рани от векове. С мехлем от сварени в свинска мас цветове се намазвали порязвания, изгаряния и други кожни заболявания. Днес игликата се използва в препарати за кожа срещу пъпки и бръчки и често се използва в капки успокояващи очите. ВНИМАНИЕ: Някои текстове съветват игликата да не се използва от бременни жени и пациенти, чувствителни към аспирин.

8. КАРАМФИЛ:

Белите, розови или червени венчелистчета на карамфилите имат сладък вкус и силен аромат, което ги прави едни от най-предпочитаните ядливи цветя на всички времена. Цялото цвете е годно за консумация. Венчелистчетата могат да бъдат отделени и разпръснати в ястието или поръсени върху салати, супи и къри, купи с плодове или да се използват като гарнитура за суши и сашими. Цветята могат да се използват и за украса на ястия с морски дарове като калмари, севиче и коктейл от скариди или да се поставят върху паста, морски дарове, сандвичи, предястия и други основни храни за допълнителна естетика. В допълнение към използването на карамфилите в естествената им форма, цветовете могат да бъдат замразени в кубчета лед, за да се добави цвят и вкус към коктейлни напитки, да се увият в пресни азиатски пролетни рулца или могат да бъдат пресовани в бисквитки и меки сирена за атракция по врене на парти. Често се използват и за декорация на десерти като торти, кифлички, сорбета, крем брюле, бисквити, пудинги и къпкейкове. Вкуса на венчелистчетата се комбинира добре с шоколад, плодове като кокос, ягоди, лимони, маракуя, манго и череши, билки като лавандула, магданоз и мента, сирена като козе, бри и синьо, листни зеленчуци и пролетни зеленчуци, включително аспержи, грах, зелен чесън и боб.

9. ЛАВАНДУЛА:

Лавандулата притежава сладост, пикантост и изключителен аромат, цветовете са чудесно допълнение към сладки и солени ястия. Тя е най-известна със своя характерен аромат и успокояващите му свойства. Комбинацията от цвят и аромат превръща лавандулата в особено желано допълнение към разнообразни храни, включително сурова или в печива, запарки, ликьори, билкови чайове, сухи подправки и билкови смеси. Ароматът му се съчетава добре както със сладки, така и с пикантни съставки, цитрусови и горски плодове, розмарин, градински чай, мащерка, чубрица, шоколад. Когато готвите с лавандула, най-добре е да започнете с малко количество и да увеличавате бавно, докато постигнете желания вкус, тъй като може много бързо да достигнете твърде силно насищане на вкус и аромат.

10. ЛАЙКА:

Цветовете на лайката имат мек, сладък и билков вкус, който е най-подходящ за множество пресни и варени ястия. Цялото цвете е годно за консумация. Цветовете могат да бъдат леко разкъсани и прибавени към зелени салати или използвани като ядлива гарнитура за печено месо. Цветовете от лайка също могат да се поръсят върху плодови салати, да се запържат в масло и да се смесят с овесени ядки, да се разбъркат в лимонада или да се смесят и да се разтрият с подправки за мариноване на морски дарове като риба. Освен за прясна употреба, цветята от лайка могат да се прибавят за аромат в масла, дипове, сиропи и бульони за овкусяване на супи, винегрети, сосове и десерти. Лайката има голяма концентрация на етерични масла, които могат да се използват за овкусяване на сладолед, печива, пудинги, конфитюри и коктейли. Цветовете от лайка са добре познати изсушени и се използват за направата на известния чай от лайка. Листата от лайка също са годни за консумация, но може да имат леко горчив вкус. Цветовете на лайката се съчетават добре с билки като естрагон, мента и лавандула, подправки като канела, джинджифил и черен пипер, цитруси като лимони, юзу и портокали, горски плодове, ябълки, копър и краставици. Пресни цветове от лайка трябва да се използват незабавно за най-добро качество и вкус. Веднъж изсушено, цветето може да се съхранява до една година в затворен съд при стайна температура, на хладно и тъмно място, далеч от пряка слънчева светлина.

11. ЛАТИНКА:

Латинката е едно от най-популярните ядливи цветя; цветове и са прекрасно оцветени и притежават сладък, цветен аромат, препълнени с пикантен остатъчен вкус на пипер. Когато цветята завържат семена, шушулка се използва за подправяне на сладки и пикантни храни. Можете да накъсате цветове и листа и да ги добавите към салати, туршии и гарнитури, в зависимост от предпочитанията ви. Латинката е кулинарен фаворит заради ярко оцветените си цветчета и неповторимия, пикантен вкус. И листата, и цветята й са годни за консумация и могат да се ползват варени или сурови. Те имат пиперлив, леко пикантен вкусов профил, въпреки че самите цветчета са по-меки от листата. Цветята във формата на фуния обикновено са ярко оранжеви, червени или жълти. Те правят красива гарнитура за торти, сладкиши и салати. Листата са кръгли и приличат на малки възглавнички от лилия. Те са достатъчно нежни, за да се използват в зелени салати или на песто. Латинката е не само универсална и привличаща вниманието съставка, но е и доста полезна. Тя съдържа разнообразие от минерали и поддържащи здравето съединения с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.

12. ЛЮЛЯК:

Красиво ухаещите лилави цветя на люляковото дърво цъфтят в края на пролетта и имат леко горчив, цитрусов, флорален вкус. Те могат да се използват за приготвяне или гарниране на торти, десерти (като чийзкейкове и целвки), лимонади, сиропи и коктейли. Цветчетата притежават остър, но цветен цитрусов аромат. Бихте могли да използвате тези невероятни цветя, за да си направите мед от люляк. Просто ги прибавете към буркана с мед, изчакайте няколко дни, и готово!

13. НЕВЕН:

Невена е чудесно цвете, подходящо за консумация. Цветовете на невена са пиперливи, остри и пикантни, а техния жизнерадостен златист цвят добавя акцент към всяко ястие. Може да се използва при приготвянето на супи от месо и риба, в ястия с макарони и ориз, както и в салати, торти и сладкиши. Невенът може да се използва и като оцветител, заместител на шафрана. Листата и венчелистчетата също могат да се изсушат за приготвяне на чай. Ето пет лесни начина да използвате невен в кухнята:
• Когато правите картофена салата, заменете една трета от количеството магданоз, което обикновено използвате, с цели листа от невен.
• Изсушете цветелца от невен за приготвяне на чай. Смесете с други билки и цветя, като мента, лимонова трева или лайка, за разнообразие и вкус.
• Поръсете пресни листенца от цветовете на невена върху и около резените морковена торта с глазура от крема сирене. Те са красиво и вкусно допълнение!
• Когато правите сметанов сос за свинско или пилешко месо, добавете шепа сушени цветенца от невен, когато задушавате лука, чесъна и подправките в разтопено масло или олио. Това ще добави дълбочина, сладост и цвят на вашия сос.
• Изсипете четири чаши текила върху чаша цветенца от невен и няколко пръчици канела в стъклен буркан или бутилка. Затворете плътно съда и оставете сместа да престои на тъмно и хладно място за една седмица. След това прецедете и поднесете вкуснaта напитка!

14. НЕЗАБРАВКА:

Тези самозасяващи се растения ще се разпространят като горски пожар, след като се настанят в градината. Но освен че осигуряват отлично почвено покритие, малките сини или розови цветя са най-красивата украса за торта за рожден ден и прекрасна гарнитура за сърдечен празник. Те имат леко сладък вкус и ще се появят от средата на пролетта до началото на лятото. Веднъж откъснати, тези малки цветчета няма да се запазят дори в хладилника, така че ги използвайте възможно най-скоро и се насладете на мимолетната им красота и деликатен вкус.

15. РОЗА:

Всички рози са годни за консумация, като по-тъмните разновидности имат по-силно изразен вкус. Те са идеални са за поставяне в напитки или за украсяване на различни десерти, както и за приготвянето на различни конфитюри. Добро правило за избор в кулинарията е, че ако мирише приятно, вероятно ще е и вкусна. Яжте обаче само венчелистчетата, защото листата и стъблата не са особено приятни. Цветовете на розите имат много ароматен, цветен и леко сладък вкус. Те могат да се консумират сурови, в различни плодови или зелени салати, сушени и добавени към домашна гранола или смесени билки. Пресните листенца от роза също могат да бъдат забъркани с течност за създаване на напитки, конфитюри и желета, напоени с роза. Нарязаните листенца от роза, забъркани със захар или масло, придават уникален аромат на иначе обикновените съставки. Подобно на много други ядливи цветя, розите могат да предложат ползи за здравето. Някои изследвания предполагат, че някои съединения в розите могат да играят съществена роля за намаляване на тревожността.

16. СИНЯ МЕТЛИЧИНА:

Притежава сладък, пикантен, тревист вкус. Само венчелистчетата са годни за консумация. Избягвайте горчивата чашка на растението. Използвани пресни или сухи, техните венчелистчета правят фантастични гарнитура за разнообразни храни. Представете си ги върху празнични коктейлни хапки, или украса на торти! Кобалтовосините венчелистчета могат да се поръсват върху салати и сладкиши, да се пекат в десерти или да се замразяват в кубчета лед за коктейли. Използвайте въображението си и просто им се насладете.

17. СЛЪНЧОГЛЕД:

Повечето хора отглеждат слънчогледи просто заради жизнерадостната прелест на техните весели, слънчеви цветя. Слънчогледовите семки са вкусни и питателни. Но знаете ли, че всъщност можете да ядете много повече от растението, отколкото само семената? Това включва и цветята! Можете да се насладите както на пъпките на слънчогледовите растения, така и на венчелистчетата и зрелите листа. Слънчогледовите кълнове са деликатни, докато по-старите листа могат да бъдат малко жилави и влакнести. Пъпките са най-вкусни когато са сварени, но могат и да се задушат на пара, подобно на сърцевината на артишока. Венчелистчетата на слънчогледа също са годни за консумация. Откъснете ги поотделно, и аранжирайте в салати. Вкусът е уникален, описван като горчиво-сладък или леко напомнящ аромата на ядки. Те правят хубав контраст с другите вкусове в салатите. Когато ядете слънчогледови листенца, оставете ги сурови, за да не загубите вкуса и текстурата. Слънчогледовите кълнове имат свеж и зелен вкус, идеални за салати или гарнитура на пържени картофи и супи. Използвайте по-старите листа, както бихте направили други зеленчуци: варени, задушени и сотирани.

18. ТЕМЕНУЖКА:

Много красиви на външен вид, теменужките са и също толкова приятни за ядене. Обикновено теменужките имат лек, свеж и леко флорален аромат, макар че вкуса все пак си зависи и от вида им. Тъй като могат да имат толкова много цветови вариации, те правят отлично декоративно допълнение към десерти, сладкиши, торти и бисквитки. За усилване на вкуса можете да пасирате цветчетата, преди да ги добавите към ястието си. Ако искате да ви е лесно, просто ги нарежете на ситно и ги включете в собствена вариация на зелена салата – ще получите нов интересен цвят и текстура. Освен, че са уникално допълнение към храна, теменужките също са богат източник на няколко мощни растителни съединения, за които се знае, че имат антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.

19. ХРИЗАНТЕМА:

Цветовете на хризантемата са малко горчиви с широка цветова гама и вкусове, вариращи от пикантни до люти. Използвайте само венчелистчета. Може да видите чай от хризантема (Chrysanthemum) в супермаркета, но има много други кулинарни приложения на цветето, които може да са останали неразпознати. Зелените листенцата и цветните венчелистчета на хризантемите са годни за консумация, независимо от вида на хризантемата. Някои са сладки, други пикантни, пиперливи или горчиви. ВНИМАНИЕ: Някой хора биха могли да получат контактен дерматит, когато работят в градината и боравят с хризантеми. Винаги се препоръчват градински ръкавици, за да се избегне подуване. Това състояние е болезнено и неудобно, но не е токсично. Готвенето или пърженето премахва токсичността и тъй като билковият чай се обработва, се счита за безопасен. Комбинации от свинско, пилешко и целина също могат да бъдат токсични, когато се смесят с хризантеми.

20. ХИБИСКУС:

Известният като сух чай хибискус притежава оживен аромат на червена боровинка, кисел е и трябва да се използва пестеливо. Въпреки че понякога се отглежда за строго декоративни цели, хибискусът е добре известен и със своите кулинарни и лекарствени приложения. Можете да ядете цветето директно от растението, но то обикновено се използва за чай, ястия, конфитюр или салати. Много култури пият чай от хибискус заради неговите лечебни свойства. Някои изследвания показват, че хибискусът може да помогне за намаляване на кръвното налягане и нивата на холестерола, въпреки че са необходими още изследвания, за да се разбере по-добре как механизмът му на действие. Чаят е яркочервен и има тръпчив, малко кисел вкус. Може да се сервира горещ, но е особено освежаващ като студена напитка с лед в горещите летни дни.

1. БАСТЕ:

Овлажняване с течност по време на готвене, с помощта на лъжица или бастер, най-често за печене във фурна и тенджери на месо или риба.

2. БЛАНШИРАНЕ:

Поставянето на храна (най-често зеленчуци) за кратко време във вряща подсолена вода. След това храната се “шокира” в леденостудена вода, което спира процеса на готвене, оставяйки я полуготова.

3. БРАЗИРАНЕ:

Бързо готвене на висок огън на повърхността на месо в мазнина до изгаряне или покафеняване, следвано от бавно гответе, покривайки месото с минимум течност.

4. БРЕДИРАНЕ:

Покритие от брашно или / и галета, използвано за храни, които трябва да бъдат пържени или печени. Разбито яйце или мляко може да се използва, за да помогне на покритието да залепи.

5. БРИДИРАНЕ:

Увиване на месо или дивеч с филии сланина, шунка или бекон при печене.

6. ЖУЛИЕНИ:

Начина, по който се режат зеленчуци, за да се получат тънки и продълговати пръчици.

7. ЗАСТРОЙВАНЕ:

Сгъстяване течността на супа, сос или яхния с нишесте като брашно или царевично нишесте или с яйчни жълтъци.

8. МАРИНОВАНЕ:

Има два вида мариноване – сухо и мокро. При сухото мариноване продуктите се поръсват с подправки и се оставят да престоят в тях. При мокрото мариноване продуктите се поставят в маринатата и престояват в нея от 30 минути до 24 часа.

9. ПОШИРАНЕ:

Поширането е варене на храна в гореща вода, но на тих огън. Важно за поширането е водата да къкри. Поширането е подходящо за готвене на пилешко месо, риба и зеленчуци.

10. РЕДУЦИРАНЕ:

Сгъстяване чрез варене на течности или сосове, в следствие на което се концентрира вкуса и аромата им.

11. СГЪВАНЕ:

Внимателно комбиниране на по-лека текстура, като разбити белтъци с по-тежка текстура като сметанов сос или тесто за кекс. За целта поставете по-тежка смес върху по-леката, изрежете по средата с гумена шпатула и изтеглете шпатулата към себе си, като обръщате прегъвайки сместа, повтаряйки процеса докато се смесят.

12. СОТИРАНЕ:

Сотирането е готвене в тиган или друг отворен съд на висока температура. При сотирането се използва много малко мазнина, за разлика от пърженето например.

13. ТРАНЖИРАНЕ:

Нарязване на сготвено месо на подходящи за сервиране парчета. Прилага се при големи късове месо, или цели части и птици, като например, цял бут, плешка, пиле, пуйка и други.

14. ФЛАМБИРАНЕ:

В горещ тиган се добавя алкохол (най-чести ликьор или бренди), който се запалва и оставя да изгори. След изпаряване на алкохола пламъците угасват, оставяйки у фламбираната храна дискретна ароматно-алкохолна нотка.

15. ШПИКОВАНЕ:

С тесен нож се промушва месото и образувалият се процеп се запълва с различни продукти като бекон, чесън, целина, морков, лук. Придава допълнителен аромат, а беконът предпазва месото от изсъхване.

По повод честването на Международната Седмица на брака у нас Гери Георгиева споделя как приготвянето на храната е допринесло за изразяване на любовта и изграждането на нейния брак. С кулинарната си страница gerifood.com/bg/ Гери помага на много семейства да открият хранителен баланс и удоволствие в кухнята, черпейки идеи и вдъхновение от нейните кулинарни и житейски пътешествия.

Бихте ли ни разказали за вашето семейство?

През октомври тази година празнуваме 20 години, откакто сме заедно. Поглеждайки назад във времето, без съмнение най-красивото и ценно нещо, което сме създали, е нашето семейство. Истинско чудо, в толкова много отношения! Ние сме съвременно международно семейство. Съпругът ми, Франсоа, е с валонски и немски произход. Дъщеря ни, Меръл, с фламандски. И аз, с български. Вкъщи се шегуваме на множество езици, но се обичаме по един и същи начин.

Възможно ли е да се открият уроци за успешен семеен брак в кухнята?

Всяко семейство се характеризира с нещо, което го обединява. Определен вид работа, дадена амбиция или грижата за децата. В нашето семейство това е храната. Ние готвим един за друг като израз на обич. Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха, но за мен е нещо много повече от това. Предлагайки домашно приготвено ястие на тези, които обичаме, би могло да бъде истинско удоволствие също толкова хранително за тялото, както и за душата. В този смисъл, не е изненадващо, че едни от най-ценните уроци за успешен брак в нашето семейство, идват от кухнята.

Ако трябва да изброите 5 урока, които научихте от кухнята за брака си, кои биха били те?

Първият, който научихме е, че трапезата е свещена.

„Какво ще ядем?“, „Ще видим.“ Това често бяха репликите ни в началото на нашия брак. Кой би се ангажирал с часове готвене в кухнята, когато има толкова по-интересни неща за правене? Но не след дълго, въпросът на Франсоа започна да придобива друга стойност. За него миговете, седнали около масата, са време за обич, за споделяне, за плануване ангажиментите в дните напред, за отърсване от ежедневните несгоди и намиране отново и отново на уют и покой, съживени от топлината на семейното огнище. С годините се научихме да ценим това място на взаимно разбирателство. То стана свещена земя, въз основа на която да изградим нашия брак.

Друг урок е, че никой МастърШеф не би могъл да се разгърне без подкрепа.

Първият ми опит за направа на френски макарони бе пълен провал. Съпругът ми, виждайки ме толкова разстроена след часове старание в кухнята, ме изненада на следващия ден с подарък – професионална цифрова теглилка, прошепвайки мило “Не се отказвай”. При втория опит цялата кухня избухна в лепкаво розов меренг и още преди макароните да влязат да се пекат във фурната, любимият надникна през рамката на вратата, хвана се за главата и попита с въздишка “Готова ли си вече? Мога ли да започна да почиствам?”. Третият опит проработи като магия. Това, което не осъзнавах тогава, е колко определяща бе тази случка и за двама ни. Свободата да дадеш на другия криле и да го подкрепиш да бъде и да прави всичко, за което мечтае, независимо от жертвите и цената, която е нужно да се плати, е едно от най-безценните богатства на един брак.

МастърШеф или Су Шеф?

И двамата с Франсоа обичаме да готвим. Но техниките и подходът ни са коренно различни! Франсоа е интуитивен Шеф, който обича да готви с усет и да прибавя какви ли не продукти в последната минута. Аз обичам да следвам рецепти, така че вкусът, който пресъздавам, да е точно такъв, какъвто искам да бъде. Единственият начин, по който бихме могли да сготвим едно ястие заедно, е като ясно дефинираме за момента, кой взема лидерска позиция и кой ще е помощник. По подобен начин, в различни житейски ситуации интуитивно се научихме да сменяме ролите си. Не е лесно да си Су Шеф, когато виждаш, как МастърШефа прави грешки! Но както в нито една професионална кухня няма два МастърШефа, така и в един брак и двамата партньори не могат да бъдат лидери през цялото време. От тук идва и третият урок, който научихме е, че способността да дадеш шанс на другия да блести чрез безрезервна подкрепа е израз на обич и сила на характера в един брак.

Четвъртият е да приемем нещата, които не можем да променим.

Цялата вселена е подвластна на едни и същи закони на физиката, но не и нашата кухня. Когато Франсоа готви, водата кипва на бавен огън. Когато аз готвя, котлонът е включен на силен огън, за да може течността да заври възможно най-бързо. Щом аз обърна гръб, той ми намалява огъня. Щом той обърне гръб, аз увеличавам неговия. Вече 20 години. Конфликтите в кухнята са неизбежни. За да може да съществуваме в мир и любов, заедно с тях имаме „Нейният метод“ и „Неговият метод“. В един брак, понякога се изисква истинска мъдрост, за да се приемат нещата, които не могат да се променят.

Петият е, че с щипка хумор, всичко се преглъща по-лесно.

Готвенето е истинско удоволствие. Но при нас Франсоа го превърна в нещо много повече от това – забава, хумор и закачки. Казват, че смехът е здраве. Той ме научи, че да закачаш някого с шеги означава, че го харесваш. Научи ме, че не всичко трябва да се взема прекалено насериозно и че и най-тежките новини могат да се приемат по-лесно, когато са представени под формата на шега. Също като в брака, една кухня се развива в умения и креативност, когато в нея има топлина, непринуденост и игривост.